Мърчаево е село в Западна България, намира се в район Витоша на Столична община, Област София-град. Отдалечено е на около 17 км югозападно от София, отляво на пътя София - Перник, между Владая и Рударци. До Мърчаево пътува автобус № 59 от Софийски градски транспорт.
Село Мърчаево, с многото си махали е разположено в живописното северозападно подножие на Витоша, на 850-950 м надморска височина. То е единственото софийско село разположено по горното поречие на р. Струма и в Пернишката котловина. В източния край на селото минава вододелното било между Черноморския и Беломорския воден басейн. Това било стига до Владайския проход, през който минава международният път Е 79 и жп линията София - Кулата.
Мърчаево е от пръснатия тип села с общо 18 махали, това са: Бурновска, Тулумска, Шиларска, Базицка, Шилорска, Гърците, Кокошкарете, Сулиманьете, Пашите, Барутчиите, Казаците, Мусинци, Пуряците, Японците, Бързаците, Балканите, Доло и Турците.
Днес (2011 г.) Мърчаево наброява около 300 къщи и към 1200 жители.
Има няколко предположения относно призхода на името на селото. Първото е, че името му идва от мрак, тъй като извисяващите се над селото два върха - Калето и Орлов камък, са причина слънцето тук да изгрява сравнително късно, а и в някои махали залезът настъпва по-рано. В резултат на това селото до късно на деня остава мрачно, а вечерният здрач настъпва рано. Именно поради това, преданието говори, че кираджиите от Дупница на път за софия нарекли това селище Мърчаево. Второто предположение е свързно с някогашната дейност на местното население - въглищарството. Мърчаевци добивали дървени въглища и ги доставяли в съседното село Владая, където били използвани в металодобива. Във връзка с това, хората които добивали въглища били винаги мрачни, черни като "мърчове" (дума с неизяснен произход). Третата версия за името и като, че ли най-правдоподобна, е , че то е свързано с личното име Мърчай. Подобен произход на имената имат и други селища в околността - Драгичево от Драгия, Райлово от Райло и т. нат.
Мърчаево има многовековна и интересна история, землището му е било населявано още в древността. Сведетелстсво за това са останките от тракийска крепост в местността "Калето" или "Градището". Намира се на най-високата част на едноименния хребет, от където се открива добра видимост към Софийското поле и Пернишката котловина. По форма е почти кръгла с диаметър около 30 и с площ от 800 кв. м., оградена е с непрекъснат ров. Крепостта е възникнала във връзка с рудодобива, който бил добре развит по склоновете на Витоша. По всяка вероятност крепостта е възобновена през късната античност (IV-VI в.), когато е била част фортификационната система охраняваща постъпъте към Сердика. Възможно е укреплението да е просъществувало и през средновековието, подобно на близката Кладнишка крепост и други твърдини по горното течение на Струма, играели важна роля във военната история както на Средец, така и на цяла България, преди падането ѝ под османска власт. Правдоподобно е да се приеме, че през различните етапи от живота на крапостта "Калето" да е имало и прилежащо към нея селище. В такъв случай то ще да е първият предшественик на Мърчаево.
Според местните предания, днешното село първоначално е възникнало в най-ниската част на полето - около река Рударска, в местността "Чаворница", която старите хора на селото я знаят като "Старо село". Това становище е подкрепено и от намерените тук много артефакти - сечива, битова керамика и др. Същото се потвърждава и от разкрития в близост, в местността "Манастирчето", при строежа на Мърчаевския манастир "Св. Троица" средновековен некропол, който несъмнено е принадлежал към селото. По-късно, през турското робство, селото постепенно се разраснало и са образувани другите махали, нагоре в планината.
За първи път Мърчаево се споменава в един турски документ от 1454 г., от където се разбира, че селото е регистрирано като владение на двама българи, единият от които се казва Драгой. Селото е записано под същото име - Мирчаива към Софийска кааза, нахия Грахова и в османските списъци на джелепкешаните от 1576 г. Името на селото, като Мърчай, се среща и в два списъка от 1749 и 1776 г. за събирането на суми за издръжката на охрана срещу появили се хайдути.
Тясно свързан с историята на селото и голяма негова забележителност е Мърчаевският девически манастир "Св. Троица".
Друг духовен център на селото е построиена прз 1908 г. църква "Св. Георги". Храмът е бил осветен на Томина неделя (първата неделя след Великден), а ктиторите му - братя Рoкоманови, са българи бежанци от Македония, дошли в Софийско след разгрома на Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. Според легендата братята намерили сред останките на старата крепост "Градището" златно имане и първата им работа била с него да построят храм. Знаменателна е историята с изображението на Св. Георги в патронната ниша над водната врата на църквата, върху което и днес личат дупките от 9 куршума. Светотатството е извършено преди доста години и всички, които вдигнали ръка срещу иконата, били наказани свише. Един от стрелците починал наскоро в страшни мъки, други осакатяли след нелепи инциденти, всички останали без потомство. Днес мърчаевската църква е обновена и благоустроена, а в двора ѝ се изгражда постройка, в която ще се помещава неделно училище. Новият млад и енергичен свещеник е превърнал храма в място за събиране на местната младеж.
Забележителност за Мърчаево и неми свидетели на вековната му история са двата дъба великани. По-младият дъб се намира в местността "Ливадьето", непосредствено до пътя свързващ Марчаево със селата Рударци и Драгалевци. Дебелината на ствола до земята е 5 м, висок е 15-16 м, предполагаемата му възраст е около 400 г. Истинки исполин и голяма природна рядкост представлява по-старият дъб, който се намира в селските гробища. Обиколката на ствола му на 30 см над земята е 8 м, а на височина 1,5 м над земята, тя е 6 м. За сравнение, на същата височина обиколката на гранитския дъб (Старозагорско) е само 1,45 м по-голяма. Много е вероятно мърчаевският дъб да е хилядолетник като него. Той е дървото с най-голяма обиколка на ствола в София и близките й околности. В миналото на негов клон връзвали люлка с дебели синджири. Впоследствие клонът изсъхнал и рухнал, а на мястото на откъртването се образувала хралупа, която, наблюда
вана от 50 м, наподобява икона с изображение на светец.
За отбелязване е и фактът, че в Мърчаево, последните си години живее водачът на Бялото братство Беинса Дуно - Петър Дънов. Малко преди да издъхне в местна къща, Учителя посочил, че доброто слиза от астралния свят именно през витошкото селце и се влива в България.
Източници:
Георгиев,Георги - Какво знаем за Мърчаево, София, 2005 г.
